Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!
Новини Политика Информация за емигранти Здраве Високи технологии Изкуство

Лихварство


Лихварство
"The real menace of our Republic is the invisible government, which like a giant octopus sprawls its slimy legs over our cities, states and nation. To depart from mere generalizations, let me say that at the head of this octopus are the Rockefeller–Standard Oil interests and a small group of powerful banking houses generally referred to as the international bankers. The little coterie of powerful international bankers virtually run the United States government for their own selfish purposes.

They practically control both parties, write political platforms, make catspaws of party leaders, use the leading men of private organizations, and resort to every device to place in nomination for high public office only such candidates as will be amenable to the dictates of corrupt big business.

These international bankers and Rockefeller–Standard Oil interests control the majority of the newspapers and magazines in this country. They use the columns of these papers to club into submission or drive out of office public officials who refuse to do the bidding of the powerful corrupt cliques which compose the invisible government. It operates under cover of a self-created screen [and] seizes our executive officers, legislative bodies, schools, courts, newspapers and every agency created for the public protection."

John F. Hylan 1922

"Истинската заплаха за обществото е невидимото правителство, което е един гигантски октопод с неговите слузести пипала над нашата нация. Главата на този гигантски октопод е Рокфелер и една малка група от финансови институции, които общо се наричат интернационални банкери. Този тесен кръг влиятелни, интернационални банкери господстват над нашето правителство, като преследват техни егоистицни цели. Тези интернационални банкери, като Рокфелер, контролират средствата за масова информация в страната, контролират и двете политически партии в САЩ."
John F. Hylan 1922

Лихварство се нарича предоставяне на пари под неоснователно висока лихва, при възползване неблагоприятната позиция в обществото на изпаднал в беда човек. На днешно време лихварството за благозвучие се нарича кредитно дело, кредитиране, финансиране, инвестиране, банкерство. А лихварите ги наричат финансисти, предприемачи, банкери, инвеститори.

Copyright:www.backdoornews.com


Лихварството е известно още от древността, дори преди появата на парите. И още от древността е известно, че лихварството е най-голямото зло за човечеството - източник на паразитизма в човешкото общество. Отначало давали заем в натура - семена или скотове. А при погасяване на кредита животните, например кравите отдадени в кредит, се връщали на лихваря заедно с родените от тях телета. Аристотел в своето произведение "Политика" описва лихварството като противоприродно.

В Древна Русия, а по-късно и в Руската Империя, лихварството се е считало за неморално и е било преследвано от закона, ако превиши определено ниво на лихвата. В Древна Русия се е считало, че земеделието и промишленото производство се увеличават за сметка на труда, а парите се увеличават посредством лъжа, тъй като лихваря не полага труд.

Ислямът също осъжда лихварството. В някои ислямски държави лихварството е забранено - Иран, Пакистан. Често САЩ определя тези държави като престъпни държави. В съвременното ислямско тълкувание, кредитиране и банкерство се допускат или без лихвен процент или срещу ограничена лихва, която изключва злоупотреби.

Християнската религия заклеймява заемането на парични средства срещу лихва. Папа Климент V през 1311 г. е заплашвал с отлъчване от църквата всеки владетел, който разрешава лихварство или в протежение на три месеца не отмени предсъществуващо постановление, което разрешава лихварство. През средновековието, лихварство не се допускало и често възниквал остър дефицит на заемни средства, както по време на комунизма се забраняваше спекулацията със стоки за потребление и възникваше дефицит на стоки.
Лихварски медал
Лихварски медал: "Дали евреин или християнин, лихварят е мръсник" (1923)


За разлика от исляма и християнството, юдаизмът забранява отдаване на пари под лихва, но само на съотечественици и единоверци, т.е. на евреи. За отдаване на пари под лихва на чужденци, юдаизма не поставя ограничения:

«От чужденеца изисквай, а на брат
си му прости...ти ще даваш заеми
на много народи, но ти самия няма
да взимаш заеми и ти ще господстваш
над много народи, а те над теб няма
да господстват.»

- Второзаконие (הַדְּבָרִים) - петата книга от Библията,
от Стария завет и от Петокнижието
(петте Мойсееви книги)

Смисълът от лихварството не е да се печели единствено от лихви. Лихварите не дават кредити на бързо развиващи се индустрии, а на закъсали финансово предприятия или цели държави. Крайната цел на лихварите е финансовите затруднения на фирмите или държавите още повече да се задълбочат, вледствие непосилните лихви и те да бъдат принудени да разпродават благата си на безценица. Goldman Sachs в самото начало на кариерата си преди 150 години, не финансира успешни индустриалци. Marcus Goldman започва да изкупува дългови сертификати/дългови задължения/IOU ("I owe you") на изпаднали във финансови затруднения бизнесмени.

През средновековието в случаите на дефицит на заемни средства християнските религиозни власти съзнателно си затваряли очите, когато паството им заема пари от друговерци. С отдаване на заеми се занимавали основно евреите, които били и основното религиозно малцинство. Дискриминационните порядки, по отношение на достъпа на евреите до определени професии през средновековието, в съчетание с юдейското разбиране, че забраната за лихварство не важи при сделки с неевреи, специализират евреите в лихвари. Поради това при настъпване на икономически и финансови кризи, последвани от социални вълнения, евреите с тяхната религия - фарисейска или двулична, ставали периодично прицел на религиозно насилие.

Германският социолог, икономист и философ на културата Werner Sombart/Вернер Зомбарт (1863 - 1941) в неговите трудове: "Sozialismus und soziale Bewegung im 19. Jahrhundert" (1896), "Der moderne Kapitalismus" (1902), "Der Bourgeois, Luxus und Kapitalismus" (1913), "Krieg und Kapitalismus" (1913), "Der proletarische Sozialismus", диференцира капиталът на "Produktionskapital" - капитал, който се инвестира в производство и води до откриване на нови работни места и повишаване на жизнения стандарт на населението, в противоположност на "Finanzkapital/Hochfinanz/висш финанс" - финансови спекулации и лихварство, което цели разрушаване нечия икономика за лично обогатяване на една клика.

Първоначално Вернер Зомбарт е посрещнат с възторг от националисти и ционисти, но със своето произведение "Vom Menschen" (1938), Вернер Зомбарт се дистанцира от националсоциализма, поради което нацистите забраняват на студенти да посещават лекциите му.

Финансовият капитал/лихварството по правило не инвестира в производство на стоки и не цели икономически растеж. Лихварите финансират тайните служби/доносниците, социалните мрежи - ВКонтакте, Facebook, Google, Viber, от които лихварите се сдобиват с информация. Лихварите финансират и средствата за масова информация - Ройтерс, Ню Йорк таймс, (bTV, NOVA, Будна ера, както и развлекателната индустрия - Hollywood, които дезинформират и манипулират населението.

Тъй като финансовият капитал/лихварството не допринася за икономически растеж, а напротив разрушава икономиката, характерно за капитализма е така наречения бизнес цикъл/икономически цикъл - периоди на растеж и относително бързо икономическо развитие (експанзия или бум) и периоди на относителна стагнация или намаление, свиване или рецесия. Финансовата криза от 2008/2009 дава нов тласък на национализма и антисемитизма в Европа и САЩ и за да го потушат, лихварите след 2015 година започват да инвестират в производство на стоки, което води до откриване на нови работни места и повишаване на заплатите и доходите на населението.

В ново време, след Френската революция, старият религиозен морал е забравен и "еврейският занаят" е институционализиран посредством банките. На днешно време лихварите се наричат акционери, банкери и инвеститори. Най-важният източник, от който богаташите увеличават богатствата си, са акциите. По данни на MSCI World-Index, акциите в световен мащаб са увеличили цената си с 13,2%. Според S&P 500 в САЩ акциите са поскъпнали с 13,4%. Stoxx Europa 600 Index се е покачил след юни 2012 почти с 20%. И само някой да се осмели да изкаже негативно мнение по техен адрес, веднага финансираните от лихварите медии го обвиняват в антисемитизъм и конспирации.

Синоними на лихвар: Инвеститор, бизнесмен, олигарх, магнат.

Адолф Хитлер, според спомените на съвременниците си, е ненавиждал лихварството, свързвайки го с омразните му еврейски банки и високата лихва. В изкуството, лихварството се заклеймява в произведения на Гогол - «Портрет», Фьодор Достоевски - «Престъпление и наказание», А.С. Пушкин, Вергилий, Данте - «Божествена комедия», Оноре дьо Балзак - «Gobseck», филм «Клетка» (2015) режисьор Элла Архангельская.

Докато в миналото лихварството е било заклеймявано и забранявано от религиите като неморално, то при неолиберализма на днешно време лихварството се издига в култ, лихварите се възприемат с възторг, тях "независимите" медии наричат "генератор на работни места", държавите, специализирани в лихварство се самоопределят като най-демократични и те учат останалия свят на морал.


"Geld ist der Gott unserer Zeit
und Rothschild ist sein Prophet."

Heinrich Heine 1841

"Парите са господ на днешно време
и Ротшилд е техния пророк."

Хайнрих Хайне 1841


Още по темата:

Кой предизвиква икономическите кризи?

Голдман Сакс

Джеймс Пол Варбург

Rothschild

Oppenheim

Михаил Ходорковски

Даниел Кон-Бендит

Какво образование имат милиардерите

Милиардери започнали от нула

Абас: Евреите сами са си виновни за Холокоста

Човечеството си има нов банкер


loading...


Условия за ползване   За рекламодатели

© 2017 - 2019 www.backdoornews.com
Всички права запазени