Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!
Новини Политика Информация за емигранти Здраве Високи технологии Изкуство

Социална драма


бездомен
Социална драма/Социален реализъм е поджанр на драмата - течение в западното кино и литература, третиращо безнадежния живот на работническата класа и прекариата в западните индустриални държави. Характерни похвати са тематизиране живота в панелните блокове в предградията на големите градове, като Париж, Лондон, Ню-Йорк, в САЩ - обитаващите trailer park - фургони, коптори и бунгала, в Япония гетата около градското бунище.

Copyright:www.backdoornews.com


Героите в социалната драма са примитивни, но не са лишени от мечти. Мъжете се напиват, жените проституират и оставят отглеждането на децата си, на мъжете. Филми от жанра социален реализъм имат социална и социално-критична насоченост, а не развлекателна насоченост и не са непременно ориентирани към печалба. Например филмът "Joe" (2013), режисьор David Gordon Green, въпреки високите оценки на критиците и участието на холивудски звезди като Никълъс Кейдж, при бюджет $4.000.000, получава приходи от продадени билети $371.897. "Додескаден" (1970) е също касов провал.

Към социалната драма на западното кино, би могло да се причисли и пост-съветската кино-драма ("Lilja 4-ever") от началото на 21-ви век. Руската социална драма тематизира не прекариата, а прослойката интелектуалци, загубили своя социален статус при прехода към пазарна икономика. Характерно за руските филми от жанра социална драма, е че не завършват с Happy End. Любовта и доброто не възтържествуват - възтържествува корупцията и бракът по сметка.

Във второто десетилетие на 21-ви век възниква разновидност на жанра социална драма, при който само мъжете в дадена държава биват интерпретирани като изпаднали, нискоинтелигентни, без каквато и да била перспектива за просперитет: "Вяра, любов и уиски", "Левиафан" (2014), "Географът си пропи глобуса", "Аритми́я" (2017) режисьор Борис Хлебников. За да имат достъп богатите държави до националните блага на бедните държави, неолибералите внушават, че държавата е лош стопанин и трябва всичко да се приватизира. За да имат достъп мъжете от богатите държави до жените от бедните държави, неолибералите внушават, че местните мъже са отрепки, провалили се наудачници.

Социален реализъм трябва да се диференцира от социалистически реализъм, характерен за епохата на комунизма.


loading...


Условия за ползване   За рекламодатели

© 2017 - 2019 www.backdoornews.com
Всички права запазени