Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!
Новини Политика Информация за емигранти Здраве Високи технологии Изкуство

Какво е политическа коректност 🔇


Политическа коректност
Политическа коректност (политкоректност, политически коректен, политически коректен език) e термин от английския език - "political correctness" [pəˈlɪtɪkəl kəˈrɛktnɪs], който определя политически и културно-социологически рамки и правила и има ограничаваща функция във връзка с етически и морални съображения.

Copyright:www.backdoornews.com


Политическата коректност има задържаща и ограничаваща функция по отношение на обществени и социални изяви, която би могла да се отнася до различни чувствителни теми с историческо минало, както и възможния и допустим обществен дебат по такива теми и използваната в такива дискусии терминология. Политическата коректност граничи с лицемерие и води началото си от Западните индустриални страни, чиито баща е Ротшилд. И именно за Rothschild западните средства за масова информация или мълчат или разпространяват само лъжи.

Целта на политическата коректност (ПК) е по адрес на обособени, а често и привилегировани социални или етнически малцинствени групи, да се избягва употребата на думи и изказвания, които членовете на тези групи биха могли да счетат за оскърбителни, а вместо това да се използва "политически коректен език". Например думата "цигани" вече не трябва да се използва, а вместо нея да се казва "роми и синти". Похотливата жена, от политическа коректност вече не се нарича нимфоманка и дори не се нарича хиперсексуална. Хомосексуалните мъже, в епохата на джендър-пропаганда, вече не се наричат педерасти, а гейове. Наемните войници поради политическа коректност не се наричат наемници, а кадрови бойци. Американските концентрационни лагери, които САЩ оборудват в Тайланд, Diego Garcia, Guantánamo, Литва, Украйна, Полша, Румъния и пр. васални държави по целия свят, поради политическа коректност не трябва да се наричат концентрационни лагери, а тайни затвори на ЦРУ.

Човешката история е съставена от събития, за които е трудно да се определи кой е жертва и кой извършител. Например жените в нацистките концентрационни лагери, които доброволно са отишли в публичните домове на концентрационните лагери, за да оцелеят до края на войната. За тези жени се спазва политическа коректност и никой не обсъжда дали те са били жертви или колаборационисти на нацистите.

Известният колумбийски наркобарон Пабло Ескобар се е славел като защитник на бедните и е бил любимец на колумбийския народ. Pablo Escobar е отвличал и убивал най-мразените от народа богаташи-кръвопийци, като например Diego Echavarría. Със спечелените пари от продажба на наркотици в САЩ, Пабло Ескобар строи домове за най-бедната прослойка от населението на Колумбия. Но поради политическа коректност, Укипедия не нарича Pablo Escobar филантроп, а нарича Diego Echavarría, нарича Джордж Сорос и Рокфелер - филантропи.

Pablo Escobar конкурира американската мафия Cosa Nostra, поради което е трън в очите на САЩ и те започват да го преследват. Американците подкупват колумбийски политици да подпишат със САЩ договор за екстрадиране в САЩ на колумбийски граждани и в крайна сметка американците убиват Pablo Escobar.

САЩ не преследват американската мафия Cosa Nostra, която също разпространява наркотици в САЩ, защото печалбите от американската мафия остават в САЩ. Преследват колумбийската мафия на Pablo Escobar, защото води до износ на капитали от САЩ за Колумбия. Това се тематизира и в биографичния филм "Loving Pablo"/"Да обичаш Пабло" (2017) на Fernando León de Aranoa.

Пабло Ескобар въвежда колумбийския принцип „plata o plomo“, което в превод означава „сребро или олово“. Или биваш подкупен със сребро или застрелян с оловни куршуми. Именно на този принцип е основана американската външна политика. САЩ или подкупват продажни политици, като например в Източна Европа, които да приватизират и им отдадат енергоснабдяването си, телекомуникациите си, водоснабдяването си и всички печеливши отрасли, или ги обявяват за диктатори и ги убиват, като Слободан Милошевич, Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи и за малко щяха да убият и Башар Асад, ако не се беше притекла на помощ Русия.

Някои от тези продажни политици първоначално приемат среброто и стават приятелите на САЩ. В последствие им хрумва, че националните блага принадлежат на родината им, не на САЩ, при което американците ги обявяват за диктатори, наркотрафиканти, престъпници и ги убиват или ги вкарват в затвора, като например Мануел Нориега от Панама.

Но поради политическа коректност, средствата за масова информация не обвиняват САЩ в престъпна дейност, а раздухват за Пабло Ескобар, че бил един от най-безжалостните, най-безскрупулните и най-бруталните наркобарони в човешката история. И испанско-българският филм "Loving Pablo"/"Да обичаш Пабло" (2017) на Фернандо Леон де Араноа, който пресъздава реалистично живота на наркобарона, получи предимно негативни рецензии от западните филмови критици. От политическа коректност не се обсъжда, че Уилям Шекспир и Агата Кристи са били неграмотни и някой друг е писал произведенията им. От политическа коректност не се обсъжда, че „Модърн Токинг“ нито са пели, нито са композирали песните си.

От политическа коректност не се обсъжда, че възпитаничките на Нешка Робева спечелват златни медали, защото на Нешка Робева САЩ възлагат да подклажда първата антикомунистическа НПО - "Екогласност". Ако се набере в Google ключова дума "Нешка Робева + Екогласност", нищо не се намира. В Уикипедия има отделни статии за „Екогласност” и за Нешка Робева. Но нито в едната, нито в другата не се съобщава за ролята на Нешка Робева в „Екогласност”.

От политическа коректност не се обсъжда, че хуманитарното движение Червен кръст/International Red Cross and Red Crescent Movement и римския Папа участват в спасяването на нацистките престъпници след Втората световна война. От политическа коректност не се обсъжда, че UNICEF на ООН първоначално е била съставена от педофилски организации. От политическа коректност не се обсъжда, че Людмила Живкова бе наградена от ООН, защото на нея САЩ разчитаха да откъсне България от СССР.

По време на комунизма в България от политическа коректност не се обсъждаше, че цар Борис III е бил отровен от Адолф Хитлер. От политическа коректност не се обсъждаше и че Георги Димитров е бил отровен от Сталин, защото е подготвял присъединяване на България към Югославия.

Най-често политически коректният език е използване на евфемизми, които се превръщат в метафора. Политически коректният език е практическо приложение на "новговор" от антиутопията "1984" на Джордж Оруел.


loading...


Условия за ползване   За рекламодатели

© 2017 - 2019 www.backdoornews.com
Всички права запазени