Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!
Начало Политика Информация за емигранти Здраве Високи технологии Изкуство

Михаил Ходорковски



Mikhail Khodorkovsky 
at Maidan in Kyiv, Ukraine 2014, shows Soros Fist
Михаил Борисович Ходорковски (на руски: Михаи́л Бори́сович Ходорко́вский) е руски олигарх от еврейски произход. Михаил Ходорковски е роден на 26 юни 1963 г. в Москва в семейството на Борис Мойсеевич и Марина Филиповна. Ходорковски завършва образованието си в Химикотехнологичния институт Менделеев през 1986 и Института за народно стопанство Плеханов през 1988. От 1986 до 1987 Ходорковски е генерален секретар на комсомола в институт Менделеев. Под егидата на комсомола, Михаил Горбачов му възлага да проведе капиталистически екперименти. Точно как е станал генерален секретар на комсомола в института и защо Михаил Горбачов именно на него е възлагал надежди, а е на някой друг, не се публикува в медиите. Дали някой от чужбина е плащал подкупи на партийни кръгове в Русия или Ходорковски сам с лукавост и хитрини си е пробивал път нагоре в йерархията. Има слухове, че Ходорковски мечтаел да се отдаде на търговия с оръжия.

В тези години Ходорковски оглавява "Центр научно-технического творчества молодёжи", който нямал нищо общо с науката, техниката и каквото и да било творчество, а се занимавал с търговия на джинси, алкохол (в това число и фалшив алкохол), компютри. Но също така Центъра за научно-техническо мледежко творчество посредничел на предприятията за укриване на данъци. По-късно Ходорковски разказва, че своите първоначално припечелени пари с "честен труд", той изкарал чрез Института высоких температур АН СССР, но нито дума за помощ от чужбина. По онова време "Frankfurter Rundschau" нарича финансовите спекулации на Ходорковски съмнителни.

И така Михаил Борисович Ходорковски, който започнал от нула и без финансиране отвън, през 1992 г. се издига в длъжност съветник на министър-председателя, през 1993 вече е министър на горивата и енергетиката. В края на 1993 г. Ходорковски участва във финансирането на пияницата Борис Елцин в предизборната кампания, разбира се с пари, които той сам е припечелил с някоя и друга търговия с джинси и фалшив алкохол.

Copyright:www.backdoornews.com


На 30 март 1995 г. Ходорковски предлага "loans for shares" - програма за приватизиране националните блага на Русия. През 1996 г. Ходорковски е вече владелец на втория по големина в Русия нефтен концерн - ЮКОС. По същото време основава "Bank Menatep", която поверява на друг лихвар - Юри Бенционович Милнер, който е съсобственик на руския интернет портал "Mail.ru Group", както и на руската социална мрежа "ВКонтакте".

При президентските избори същата година, Ходорковски заедно с останалите олигарси, масирано се застъпва за преизбирането на Елцин. През 1997 Ходорковски обединява ЮКОС с РОСПРОМ в руския нефтен и банков конгломерат ЮКОС-РОСПРОМ, на когото той става ръководител. През следващата 1998 Ходорковски опитва да присъедини и Сибнефть (понастоящем Газпром нефть), но неуспява. През 1998 Ходорковски оглавява и една от първите частни банки в Русия - "Коммерческий инновационный банк научно-технического прогресса". Ходорковски въвежда икономическия модел Corporate Governance (Корпоративно управление) и все повече се стилизира като човек на Запада.

В същата 1998 г. "ЮКОС" вече е водещ в добива на нефт в Русия, а през 2002/2003 успява да прилапа и "Сибнефт". В този момент Михаил Ходорковски е вече най-богатият руски олигарх и най-богатият милиардер в света под 40 годишна възраст. Точно в момента на своя апогей, "неочаквано" Ходорковски търси съдействие от Джордж Буш и започва преговори да продаде успеха на своя живот - ЮКОС на американските нефтени концерни "ExxonMobil" и "Chevron Texas" (Шеврон) на Rockefeller, с което вече и на най-глупавите става ясно кой през всичките тези години на преход към демокрация е финансирал кариерата на Михаил Ходорковски.

Успехът на Ходорковски и връзките му със задкулисния лихварски елит много напомнят на успеха на българската художничка Михаела Дановска, която става мултимилионерка, но идва в България да провежда соросоиден пърформанс.

Също както George Soros веднага след първите си успехи като банкстер през 1979 г., изведнъж става филантроп и започва да инвестира спестяванията си в "Open Society Fund" - организация за подривна дейност и Цветни революции.

Постъпката на Михаил Ходорковски, в момент в който става собственик на благата на цяла Русия, да реши да ги отдаде на чужда, вражеска държава, не се обяснява нито на емоционално, нито на рационално ниво. Михаил Ходорковски не е взел това решение, то е било взето от неговите спонсори, които са му помогнали да стане милиардер.

Мисията на Ходорковски се проваля в момента, в който на политическата сцена се появява Владимир Путин и патриотите в Русия получават превес над предателите. При президентските избори, Ходорковски финансира както либералната партия "Яблоко", така и коренно противоположната по идеология комунистическа партия "КПРФ". В стила на Джордж Сорос, Ходорковски (или по точно онези, които му дърпат конците) няма политически възгледи, а цели единствено да елиминира Путин, който пречи на чуждестранните "инвеститори", да приватизират националните блага на Русия. Делото на Ходорковски не е самобитно. Още през 1960-те същите задкулисни играчи, които финансират Ходорковски да свали Путин, са финансирали и Daniel Cohn-Bendit за свалянето на Шарл дьо Гол във Франция.

На 25 октомври 2003 Ходорковски е арестуван в частния си самолет. В хода на следствието срещу ЮКОС, Ходорковски заявява многократно, че може ако иска да купи не само парламента, но и резултатите от изборите. Но очевидно не е било възможно да ги купи, защото от октомври 2003 и предвидено до 2016 Ходорковски е в затвора. Осъден за укриване на данъци, фалшифициране на документи, злоупотреба и разхищаване на средства чрез мошеничество, за обща сума над 1.000.000.000 долара.

Според изявленията на Владимир Путин, Ходорковски е замесен и в поръчване на убийства. Началникът на службата за безопасност на ЮКОС е осъден за доказани 5 убийства на държавни чиновници, които са настоявали ЮКОС да си плаща данъците. Според версията на Запада, делото има политически характер и Ходорковски е осъден заради критичното му отношение към Кремъл и заради амбициите му да вземе мястото на Путин. На Запад богаташите имат имунитет и не може за щяло и нещяло да бъдат осъждани на затвор. От време на време на Запад разкриват богаташи, че са укривала пари в офшорни банки и не са плащали данъци, но почти винаги им се разминава с условна присъда.

Европейският съд по правата на човека (Cour européenne des droits de l’homme) през септември 2011 г. определя осъждането на Ходорковски като не политически мотивирано. Усилията на руското правосъдие да конфискува "спестените" от Ходорковски милиарди в швейцарски банки остават безрезултатни. Но не защото става въпрос за политически мотив в присъдата, а защото според швейцарското законодателство неплащане на данъци не е основание за разкриване на банковата тайна.

Легендата за началото на кариерата на Ходорковски като олигарх е стандартната американска лъжа: "Като работник бил сериозен и докато учел, работел по строежите." Работенето по строежите, както и миенето на чинии, присъства в CV-то на повечето забогатели чрез "пробивност и амбициозност" бизнесмени. Двамата студенти от Stanford University - Sergey Brin и Larry Page започнали бизнеса си в гараж и след като получили чек за US$100.000, тогава решили да регистрират фирмата Google Inc. Jeff Bezos - основателят на "Amazon", Steve Jobs - основателят на "Apple", както и основателят на Hewlett-Packard също започнали бизнеса си в гараж и така станали милиардери.

През 2011 на интернационалния филмов фестивал в Берлин (Berlinale), е представен немският документален филм "Ходорковски", на режисьора Кирил Туши. "The Guardian" критикува филма, като тенденциозен:

"Despite his claim of objectivity, Tuschi speaks to more of Khodorkovsky's friends than foes. Those on his side include his mother, Marina, his ex-wife, and his eldest son, Pavel, who lives in exile in the US – as well as ex-Yukos highfliers Leonid Nevzlin and Mikhail Brudno, both now hiding from Interpol in Tel Aviv."

"Туши взима интервюта предимно от приятелите на Ходорковски, сина му, който е емигрант в САЩ, майка му, бившата му съпруга и бившите му съдружници, които са осъдени за убийства и се укриват по настоящем от интерпол в Тел Авив."

Филмът третира интересни факти от живота на известния олигарх: В епохата на всекидневни отвличания и убийства по улиците на Москва, Ходорковски се разхождал без телохранители. А домът му - частен жилищен квартал от затворен тип, който се състои от селище с многобройни постройки, разполага с противоядрен бункер, в който и до ден днешен слугите на Ходорковски периодично подменят консервите.

Немците са майстори на документалното кино и въпреки че филмът запазва политическа коректност към Запада (от където е финансиран), в подходяща форма разкрива и реалността за периода на "демократичните промени" в Русия:

"Имаше желание да бъдат създадени супер богати хора, при което беше абсолютно ясно кои ще бъдат те." Евгений Сабуров - известен руски поет, драматург, икономист, професор в катедрата по "Математические методы в экономике" в руската икономическа академия "Г.В.Плеханов", заместник министър-председател и министър на икономиката на Русия 1991.

"Ходорковски се договори с Елцин и получи ЮКОС за 300 милиона. По официални данни, няколко месеца по-късно ЮКОС вече струваше 6 милиарда. Откъде Ходорковски получи 5 милиарда подарък?" Дмитрий Гололобов, бивш началник на правния отдел на принадлежащата на Ходорковски компания ЮКОС.

"Елцин имаше две възможности:
Вариант А - Да продаде руските предприятия на пазарни цени. Но тогава руснаци нямаше да могат да ги купят. Защото да живееш при социалистическа икономика, означава да нямаш собствен капитал. В такъв случай цялата индустрия на Русия, щеше да бъде изкупена от чужденци, ако цените съответстваха на цените на световния пазар. Аз не мисля, че което и да е друго правителство би се съгласило на това. Нито американско, нито британско, нито френско. Нито едно от тези правителства, които изискваха от Елцин приватизация, не би се съгласило цялата икономика на техните държави да бъде разпродадена на чужденци.
Вариант Б - Да подари предприятията на руснаци."
Christian Michel директор на Libertarian International.

За разлика от руското правителство, българкото правителство в началото на 1990-те избира "Вариант А": "Ако ще се продаваме, поне скъпо да се продаваме." Андрей Луканов - министър-председател на България 1990г.

А на Ходорковски Елцин нищо не е подарил. На всички е ясно, че Михаил Ходорковски е бил финансиран отвън, да се разплаща с подкупни държавни чиновници, да отстранява неудобни данъчни инспектори, да разпространяват руските медии мита, че като студент бил работел по строежите. И в момента в който Ходорковски стане собственик на руския нефт, да забие ножа в гърба на Русия, като отдаде всичко на САЩ.

На 20.12.2013 Михаил Ходорковски е помилван от Владимир Путин и освободен от затвора по хуманни причини, да посети болната си майка в Русия. Минути след освобождаването му, Ходорковски е качен на частен самолет, доставен от Ulrich Bettermann - немец от еврейски произход от Menden/Германия и пристига в Берлин. След освобождаването му германските медии съобщават за 6 милиарда франка бели пари за черни дни, които Ходорковски преди арестуването му си е оставил на страна в швейцарски банки. От тях са известни "само" 200 милиона франка, които Ходорковски е разпръснал между 50 подставени лица.

На Edward Snowden, който рискува живота си за благото на човечеството, Германия отказва политическо убежище. Но за престъпник, който е ощетил руския народ с милиарди, Германия е с разтворени обятия.

Вождът на втората Цветна революция в Белорусия - "Джинсовата революция" от 2006 г., Александр Козулин, също осъден, получаваше помощ в затвора от германския посланик в Минск. Виталий Кличко също започва кариерата си като германски боксьор. Раиса Максимовна Горбачова живеела също в Мюнстер/Германия, преди да умре на 20.09.1999. Майката на Ходорковски също се лекувала в Германия. За газовата принцеса Юлия Тимошенко от Германия настояваха да я пустнат от затвора, че да се стабилизирала здравословно в Германия.
loading...





Условия за ползване   За рекламодатели

© 2017 - 2018 www.backdoornews.com
Всички права запазени