Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!
Начало Политика Информация за емигранти Здраве Високи технологии Изкуство

Комплекс за малоценност



Алфред Адлер
Комплекс за малоценност или чувство за малоценност е душевно усещане, което изразява непълноценност. Понятието комплекс за малоценност съществува в литературата и изкуството още от древността. За първи път се въвежда като термин в психологията от един от учениците на Зигмунд Фройд - Алфред Адлер, който го превръща в основа на своята психологическа теория.

Copyright:www.backdoornews.com


Комплексът за малоценност се заражда в детството, когато субектът осъзнава природната си слабост. Според Алфред Адлер, комплексът за малоценност може да бъде осъзнат или неосъзнат, но винаги води към компенсаторни реакции. Например при ампутиране на единия бъбрек, другия бъбрек увеличава размера си, за да поеме функцията на липсващия. Хора със слабо зрение стават художници, хора със слухови увреждания стават музиканти. Например Ludwig van Beethoven е оглушал, има спортисти, които в детството си са започнали да спортуват, заради някакъв физически недъг или заболяване.

Според Никлас Луман комплекс за малоценност е псевдонаучно понятие и приблизителна мярка. Френският психиатър Пиер Жане описва усещането за малоценност "sentiment d’incomplétude" при невротици, което описание съвпада с това на Адлер. Но в противоположност на Pierre Janet, Alfred Adler приема че чувство за малоценност имат всички хора и компенсаторни реакции определят тяхното поведение и целите, които си поставят.

Хора с комплекс за малоценност се чувстват неспособни, малки и незначителни. Често хората с комплекс за малоценност са по характер завистливи и злорадстват на чуждо нещастие. В отношенията си с другите, те активно търсят или дори провокират неудачи на другите, за да се самоуспокоят за собствената си накадърност - баснята "Заек и жаби".

Хора, които страдат от комплекс за малоценност, че живеят в покрайнините на града или в околните села, разказват на приятелите и познатите си, че в ценъра на града било много мръсно, шумно, не се намирало място за паркиране - баснята за Лисицата и гроздето. Разказват и че в квартала/селото в което живеят, имало много богаташи.

Пестеливите хора, скъперниците имат комплекс за малоценност, че те не могат да си позволят разходите, които имат "нормалните" хора. Скъперниците им завиждат и опитват да компенсират завистта си, като се надсмиват над други хора, за тяхната пестеливост. Жените с комплекс за малоценност, когато се опасяват, че мъжа е недостижим за тях, започват с него разговор на теми, за които предполагат, че той има комплекс за малоценност. Т.е. опитват се да го унижат, от което те да се почувстват над него. Ако например мъжа е плешив, жените започват да му разказват, че харесвали мъже с буйни коси. Ако мъжа няма комплекс за малоценност по отношение на плешивостта си, тогава жените търсят други слаби места, например бирено коремче, клепнали уши, къси крака и пр. - всички те недостатъци около външността на мъжа, от което жената въобще не се интересува.

Същото важи и за мъж, който намеква на жената за нейните външни недостатъци. Изключение са само намеци, относно затлъстяване, което е обратим процес и жената с усилие на волята може да промени.

Много от хората с комплекс за малоценност страдат от депресия и са склонни към самоубийство. Повтаряне на едни и същи грешки довеждат до негативна самооценка. Чувството за малоценност може да доведе до недружелюбно поведение, привидно високомерие, невъзможност за изпитване на любов, страх да не се направи грешка и дори социофобия. Швейцарският психолог Paul Häberlin описва вътрешните комплекси за малоценност, като чувство за вина.


Още по темата:

Компенсаторни реакции при комплекс за малоценност

Най-чести комплекси за малоценност

Емигрантски комплекс

Желание за принадлежност
loading...





Условия за ползване   За рекламодатели

© 2017 - 2018 www.backdoornews.com
Всички права запазени