Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!
Новини Политика Информация за емигранти Здраве Високи технологии Изкуство

Българинът, пробил в Холивуд


Зелената книга
"Green Book/Зелената книга" (2018) на режисьора Peter Farrelly спечели най-много Оскари през февруари 2019 г. Филмът всъщност е съвсем посредствен, повечето случки и диалози във филма са предсказуеми и не особено интересни. Но "Green Book/Зелената книга" е just-in-time в духа на американската пропаганда, загрижена за нарастващата расова омраза в САЩ.

Сюжетът на филма: Афроамериканец, който е по-културен и с по-висок социален статус от американец-европеид, който е нает за слуга на афроамериканеца. Както в много други филми от жанра бади-муви, постепенно двамата протагонисти стават неразделни приятели.

Copyright:www.backdoornews.com


За българите интересното в "Green Book/Зелената книга" е участието на българския актьор Димитър Д. Маринов/Dimiter D. Marinov. Димитър Маринов (ръст 1,73 m) е роден през 1964 година. Според българските казионни медии, Димитър Маринов е оставен от родителите си и осиновен от двойка от известната фамилия тютюневи фабриканти Маринови - едни от прототипите в романа "Тютюн" на Димитър Димов. Тази подробност не е известна на неговите приятели от гимназията. От 4-годишен Димитър Маринов свири на цигулка и 15 годишен за първи път стига до САЩ с "Филхармония Пионер", под диригентството на проф. Влади Симеонов.

През 1979 г. дъщерята на Тодор Живков - Людмила Живкова организира детската асамблея "Знаме на мира", за което през декември 1979 г. Живкова заминава за САЩ, да получи награда от Курт Валдхайм - бивш нацистки офицер от SS, по онова време генерален секретар на Организацията на обединените нации. Покрай това "турне" Людмила Живкова посещава и Мексико, с което СССР по онова време опитва сближаване, от стратегически съображения.

"Турнето" на Людмила Живкова до ООН е съпроводено от турне на българския детско-юношески симфоничен оркестър "Филхармония Пионер", който изнася концерт в залата на Общото събрание на ООН в Ню-Йорк. Американската преса реагира със суперлативи за българския оркестър. Тогавашният диригент на Ню-Йоркската филхармония Ленард Бърнстейн/Leonard Bernstein идва на репетицията в залата на Общото събрание на ООН, да дирижира за удоволствие децата от България с третата част - Presto на Симфония № 7 от Людвиг ван Бетховен. След което, Ленард Бърнстейн нарича българския детски оркестър "върха на човешката цивилизация" - баснята за "Лисицата и враната". САЩ по онова време опитват чрез Людмила Живкова да откъснат България от СССР.

Димитър Маринов като цигулар не беше на нивото на своите връстници, взимаше частни уроци по актьорско майсторство и не кандидатства за консерваторията, а кандидатства за НАТФИЗ (по онова време ВИТИЗ). Въпреки, че той достига само до втория тур кандидат-студентски изпит и не е приет, Димитър Маринов купува бонбони и коняк и черпи своите колеги от филхармония "Пионер", като ги лъже, че бил приет.

Всъщност само фактът, че Димитър Маринов не е бил приет в НАТФИЗ, съвсем не означава, че не е бил талантлив. По онова време в НАТФИЗ приемаха предимно актьорски и режисьорски династии, а между другото и по някоя любовница на професорите от НАТФИЗ.

Малко по-късно приятелите и познатите на Димитър Маринов го виждат в документално предаване по БНТ през 1983 година. Предаването е за българските затвори, а Димитър Маринов разказва пред камерата, че в момента е в затвора, но когато излежи наказанието си, се надява да стигне не само до втори тур на кандидат-студентски изпит в НАТФИЗ, а поне и до втори курс студент. През 1983 г., едва 19-годишен войник, Димитър Маринов с негов приятел решават да избягат от България с "Ориент експрес". Акцията им обаче се проваля заради навита аларма на ръчния часовник на приятеля му, която за нещастие се включва точно на Калотина. Маринов е осъден на 3,5 г. затвор. Лежи в затвора 2 г. и 6 месеца.

В интервю пред изданието Глосове - "Димитър Маринов: От Политкоректността и джендър културата унищожават киното. 28.01.2019, 09:43" той споделя: "Аз дори не съм бял американец - аз съм първо българин, второ - евреин, трето - политически затворник и четвърто - имигрант." По думите му, Димитър Маринов по време на комунизма е работил като таен куриер за диверсионните медии, занимаващи се с подривна дейност в Източна Европа - "Дойче Веле", "БиБиСи" и "Гласът на Америка" и военното контраразузнаване го е разкрило. Уплашен от правосъдието, той решава да избяга от България нелегално през граница, но го хващат и осъждат на затвор.

Според българските казионни медии, няколко години, след като излиза от затвора - през лятото на 1990 г., той тръгва на турне с музикален спектакъл на Йълдъз Ибрахимова и Андрей Баташов в САЩ и Канада. И не се връща повече в България.

През 1997 г. Димитър Маринов идва в България, защото две племеннички на осиновителите му, с фалшиво завещание без нотариална заверка, са го лишили от наследство. Димитър Маринов споделя: "След като тя почина, заведох съдебно дело, но един свестен адвокат ми каза: "Не се занимавай, няма да стане, няма да си ги върнеш. Явно много отдавна си извън България." И точно така стана - всичко ми взеха и вече нямам нищо в България. И никого."

Димитър Маринов по време на комунизма е бил репресиран от България - вкаран в затвора по политически причини. Но и при демокрацията е репресиран - България го лишава от наследство. Случаят с лишаване от собственост не е единичен за България. В средата и края на 1990-те много българи, заминали на Запад, бяха лишени от недвижимото им имущество в България под формата на фалшиви завещания, искове за обезщетение след ремонт на покрива или делбени дела. Завистта при българите е пословична: "Мразим да у̀мрем, ама у̀мрем да мразим."

Може ли България да очаква тези български граждани, позорно лишени от собственост, един ден да се върнат в България? Всеки мислещ човек на тяхно място би намразил България. Странно е, защо Димитър Маринов се появи с българското знаме в джоба на сакото си, по време на награждаването с Оскар, след всичко, което България му е причинила.

Според публикуваното интервю, Димитър Маринов прави официално допитване до фондация "Америка за България" и "АртОфис" на Калина Вагенщайн, с предложение да води майсторски класове по театър и кино за студенти и ученици, същото предлага и на НБУ - всички те организации от структурите на Джордж Сорос, които според негови изявления му отказват.


Още по темата:

Нина Добрев цъфна на Hollywood Beauty Awards

Успешните българи, пробили на Запад
loading...





Условия за ползване   За рекламодатели

© 2017 - 2019 www.backdoornews.com
Всички права запазени