Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!
www.backdoornews.com
Новини Политика Информация за емигранти Здраве Високи технологии Изкуство

Заплати и цени при социализма


В края на 1980-те 1 литър прясно мляко
Трудова книжка
Доходите на населението, както и цените на стоките и услугите по време на социализма е особено чувствителна тема на днешно време, която бива заливана с лъжи от соросоиди. За разлика от руските и германските медии, нито една българска медия не публикува истината за стандарта на живот през епохата на комунизма, а в случай че някой по форумите и социалните мрежи - "Facebook", ВКонтакте, Viber, Snapchat сподели факти, моментално бива засипан с ругатни и обиди от пехотинците на Сорос, които го съветват да заминава за Северна Корея.

България през 1990 г. е заемала 27-мо място в света по стандарт на живота - индекс за човешко развитие на ООН. През 2014 г. България заема 59-то място в света (ИЧР 0,782). Но също и всички останали държави на бившия социалистически лагер, на днешно време имат по-нисък жизнен стандарт, от колкото по време на комунизма, според ООН. Същото се отнася и за арабските страни, в които беше проведена успешно Цветна революция и тръгнаха по пътя на демокрацията.

Соросоидите използват стандартно клише: "Ниските цени при комунизма ги плащаме днес!" Когато шведският турист в Слънчев бряг изрита в главата българка камериерка, която чистеше пода пред краката му, соросоидните медии написаха, че агресията българите я наследили от времето на комунизма.
Цени на кисело мляко при социализма
Каша от гречка

Средна заплата

Съществува съществена разлика между средната заплата при комунизма и средната заплата при капитализма. При комунизма средна заплата получаваха 90% от населението, докато при капитализма средна заплата получават 10% средна класа от населението, които всъщност са привилегированата прослойка. 90% от населението са винаги прости хора. А простите хора не проумяват, че при капитализма те никога няма да са средна прослойка.

По данни на КНСБ за 2018 г. (цитирани в медията на групировката ТИМ - dnes.bg) 4 млн. българи работят под средната заплата, 400 хил. са на минимална заплата, а 400 души в държавата са на три средни заплати. По данни на Националния статистически институт на Република България (НСИ), българите в трудоспособна възраст през 2018 г. са 4.576.904 души. Това ще рече, че 87,4% от българското население получават под средна заплата.

Copyright:www.backdoornews.com


Швепс при социализма
Напитка Етър при социализма
В България при социализма, според Националния статистически институт, средната заплата през 1988 год. е била 252 лева на месец, а през 1989 г. средната заплата е била 274 лв. на месец. В ГДР средна заплата през 1981 година е 778 Mark = 259 лева. Минималната заплата в България през този период беше 120 лева на месец. Толкова взимаше една чистачка в учреждение, както и виетнамски гастарбайтер, който копае на улицата.

Началната заплата за млад специалист (току-що завършил висше образование) през 1980 год. е 155 лв. за всички специалности, през 1986/1987 - 175 лв., в СССР 165 рубли, а през 1989 г. в България е 230 лева на месец. В ГДР млад специалист през 1979 год. започваше с 640 Mark = 213 лева на месец. Според публикации на държавна агенция "Архиви" от 2012 год., първи секретат на ЦК на БКП е получавал през 1980 год. 2500 лв., а председателя на Държавния съвет - 1500 лв. Т.е. на Тодор Живков през 1980 год. официалната му основна заплата е била 4000 лева. Всички служители от номенклатурата по онова време са получавали и премиални - около 40% върху основната им заплата (според тогавашни твърдения на инсайдери).

През 1980-те офицери в армията, офицери в милицията, но също и работници при вредни за здравето условия на труд (миньори и работници в Кремиковци), получаваха месечна заплата около 400-500 лева, т.е. два пъти по-висока от масовата заплата.

Цена за храна при комунизма

В края на 1980-те "Типов хляб" 750g струваше 15 стотинки, "Хляб Добруджа" - 26 ст., "Бял хляб" - 32 стотинки, Ръжен хляб 250g - 8 стотинки, баничка със сирене - 10 стотинки, обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла "Морени" 75g - 15 стотинки.

100g. български шоколад с нарисувана на опаковката крава струваше през 1970-те 0,70 лева, през 1980-те - 1,30 лева. Цената на шоколад по време на социализма беше несъразмерно висока, тъй като търговските връзки на България бяха предимно със страните от СИВ на принципа Quid pro quo, а какао се отглежда в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации.

1 литър прясно мляко струваше 30 стотинки, в СССР през 1988 год. 26 копейки = 26 ст. 500g кисело мляко струваше 23 ст. 1kg сирене от краве мляко струваше 2,30 лева, сирене от овче мляко - 3,30 лева. Кашкавал "Витоша" (от краве мляко) - 4 лв., кашкавал "Балкански" (от овче мляко) - 5 лв, 1kg синьо сирене "Рокфор" - 5 лева, 125g краве масло - 0,50 лева. 100 грама топено сирене в СССР струваше 23 копейки = 23 стотинки.

Млякото, сиренето и пр. млечни продукти по време на комунизма при един и същ артикул всеки път имаха различен вкус. Защото животните, от които се взима млякото са различни. На днешно време само в отделни, малки магазини се продават такива млечни продукти от малки мандри на по-висока цена, от колкото в големите вериги магазини, като Billa, Lidl, Carrefour.

1kg риба Цаца (Копърка) през 1980-те струваше 60 стотинки, 1kg риба Скумрия - 1,60 лева. 1kg свинско с кости (котлет) струваше 2,60 лева, 1kg саздърма - 2,50 лева. Свинско месо в Западна Германия (ГФР) през 1970 г. е струвало 8,40 DM (4,20€), телешко месо 10,00 DM, при средна месечна заплата в Германия през 1970 г. - 448 Euro. Телешко месо в СССР през 1988 год. е струвало 2 рубли = 2 лева.

1kg българско грозде в края на 1980-те струваше 30 ст., 1kg диня - 5 стотинки, 1kg череши - 40 стотинки, 1kg български кръгли домати - 20 стотинки, продълговати домати за готвене и консерви - 12 стотинки, салата маруля - 10 стотинки, бурканче лютеница - 53 стотинки, 1kg маслини - 60 стотинки, 1 кг. зрял боб - 50 стотинки, 1 кг. леща - 40 стотинки.

1kg банани в края на 1980-те струваше 1,20 лева по празници - с чакане на опашки. В останалото време в показен магазин - цена 2 лв. - без чакане на опашки. В същия период в Западна Европа цената на 1kg банани струва 0,57 щатски долара - най-евтините плодове в Западния свят. Бананите по време на комунизма бяха скъпи и дефицитни, защото в страните от СИВ, поради географското им положение, не растят банани. А банановите републики имат американски марионентни правителства и добива и търговията с банани по целия свят се контролира и до ден днешен от 2 американски концерна - "Dole" и "Chiquita Brands International" (United Fruit Company), собственост на американски неграмотни милиардери - David H. Murdock и Carl Lindner, Jr.

Един градски телефонен разговор без ограничение по време от уличен телефон до 1990 година струваше 2 стотинки. На днешно време всички улични телефонни автомати са демонтирани, за да не може хората да се обаждат по телефон анонимно. В някои пощенски клонове все още има телефони и през 2018 г. цената само за една минута градски разговор е 16 стотинки, т.е. един стандартно дълъг телефонен разговор от 6-7 минути струва 1 лев.

Причината за 50 кратното поскъпване не е в иновационни технологии в телекомуникациите. Напротив, поддръжката на телефонните централи в миналото е била много по-скъпа, от колкото на днешно време. До 1990-те свързването се е извършвало от електрически релета, които са скъпи, имат ограничен живот и бързо се износват. И телефонните централи са имали големи разходи за техници по поддръжка. По-късно тези релета се заместват от евтини електронни чипове, които практически не се износват и в телефонните централи вече не работят техници по поддръжка.

Причината за 50 кратното поскъпване на телефонните разговори е, че след 1990 год. телекомуникациите на България, с помощта на такива като Иво Прокопиев, биват приватизирани и отдадени на безценица на американци и техни подставени фирми.

Но телефонните автомати, които все още се намират в някои пощенски клонове, няма да ги има дълго. Защото американците планомерно саботират националната пощенска служба на България - „Български пощи“, с цел да я приватизират. Някои от службите на държавната администрация вече не ползват „Български пощи“ за изпращане на призовки, служебна кореспонденция и съобщения по препоръчани писма, а възлагат на частни куриерски фирми, които дори не изпращат писмата до гражданите.

Топлофикация от 2018 г. разпраща сметките за парно чрез частна куриерска фирма и всеки ден постъпват жалби от граждани, че не получават сметките си за парно. Също и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) изпраща решенията по препоръчано писмо не чрез „Български пощи“, които имат клонове във всички райони на града. НЕЛК са възложили на "Старпост ООД" - частна куриерска фирма, която не изпраща писмата до потребителите, а им съобщава те да си ги вземат от офисите на фирмата. А в София-град "Старпост ООД" въобще няма офис, единствено на софийски околовръстен път.

До 1990 год. пощенска марка за писмо в страната струваше 2 стотинки. Пощенска картичка - 1 ст. Батерия "Никопол" 4,5 волта струваше 17 стотинки, батерия AA (R6) 1,5 волта - 13 стотинки. В ГДР батерия 4,5 волта - 0,85 M = 28 стотинки, батерия Mono (R20) 1,5 волта - 0,47 M = 16 стотинки.

До началото на 1980-те, кутия с 20 цигари българско производство струваше 50 стотинки. Кутия с 20 цигари внос от САЩ - 1,70 лева. В края на 1980-те цените на цигари българско производство почти се удвояват. Кутия с 20 цигари Marlboro в кореком струваше 0,80 US$, а по магазините 2,80 лева. В ГДР през 1988 г. кутия 20 цигари с филтър "Juwel" струваше 2,50 Mark = 0,83 лева. През 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението.

Изкупната цена на 1 литър краве мляко при социализма беше 30-70 стотинки, в зависимост от маслеността. Изкупна цена на 1 литър овче мляко 0,80 лев - 1 лев. Прасе 150 кг. изкупна цена 3,50 лева/килограм. За всеки продаден литър мляко, комунистическата държава даваше на производителите по 300 грама фураж.

Държавата при социализма (както на днешно време в САЩ и Западна Европа) дотира селското стопанство, като изкупува от производителите хранителните продукти на по-високи цени, от колкото ги продава на потребителите. По време на социализма амониев нитрат (амониева селитра) NH4NO3 - изкуствен тор за селското стопанство струваше 1 тон амониева селитра - 50 лева. На днешно време 1 тон амониева селитра струва 580 лева.

През 1980-те бутилка "Кока Кола"/"Швепс" 330ml струваше 15 стотинки, газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря - 8 стотинки, лимонада/етър - 5 стотинки, чаша боза (200ml) произведена със захар - 4 ст. Лимонада в СССР струваше 8 копейки = 8 стотинки.

В края на 1970-те сапун за пране "Петел" струваше 5 стотинки. Тоалетен сапун - 12 стотинки.

До началото на Прехода към демокрация, един билет за градски транспорт струваше 6 стотинки, средна цена на билет за кино - 25 стотинки, билет за театър / опера / балет / симфоничен концерт - 1 лв.

Цена на книжни изделия

В ГДР една тетрадка във формат A5 струваше 0,10 M = 0,03 лв. Вестник "Работническо дело" (предшественика на вестник "Дума") струваше 2 стотинки. Вестник "Труд" - 2 ст. Вестник "Вечерни Новини" - 2 ст. Вестник "Стършел" - 8 ст. В СССР вестник "Правда" струваше 2 копейки. В ГДР вестник Abendzeitung 0,10 M = 3 ст. Най-четеното булевардно списание черно-бяло "БТА-Паралели", което превеждаше статии от западната жълта преса струваше 40 стотинки. Псевдонаучно списание с гланцови, цветни корици и цветни приложения "Космос" - 40 ст./годишен абонамент - 3,60 лв. Списание за мода, с цветни гланцови страници "Лада" - 80 стотинки. В ГДР сатирично списание "Eulenspiegel" - 0,40 M = 13 стотинки.

Посрещане на празници

През 1980-те най-популярно беше хората в България да посрещат Нова година в компания на приятели и роднини в къщи с първа програма на БНТ и в полунощ да гледат по телевизията пожеланията на Тодор Живков. За празничната трапеза хората събираха по 5 лева на човек, при което след празника им оставаше храна в излишък. В ресторант цените бяха около три пъти по-високи. Цена за посрещане на Нова Година в ресторант при социализма струваше 16 лв. през 1984 година, включващо салата от пресни зеленчуци, две предястия, две основни ястия, торта, плодове, сладолет, кафе. При средна заплата за 1984 г. - 207,33 лева (източник Национален Осигурителен Институт), посрещане на Нова Година в ресторант струваше 16 лева или 7,72% от средната заплата.

Цени за домашни животни

По време на социализма нямаше специализирани зоо-магазини. А и малко хора бяха готови да платят за куче или котка. Обикновено кучетата и котките се подаряваха. На Женския пазар в София продаваха пойни птички, уловени с капани, които в кафез за няколко дни умираха от инфаркт, защото са се излюпили на свобода.

През 1970-те става модно деца да отглеждат екзотични рибки и цените по онова време бяха относително по-високи (с индексиране на инфлацията) от днешните. Цена на Гупа/Poecilia reticulata - 0,80 лева. Цена на Скалария/Pterophyllum - 2 лева. Цена на Кардинал/Tanichthys albonubes - 1 лев. Цена на Цихлазома/Archocentrus nigrofasciatus - 1 лев. Цена на въздушна помпа за аквариум 9-20 лева. Цена на пакетче храна за риби - изсушени водни бълхи (Cladocera) - 0,20 лева. През онази епоха нямаше интернет и акваристите умишлено не информираха купувачите, за необходимите условия за отглеждане на рибите и аквариумните растения - температура, водороден показател - pH и пр. Търговците на аквариумни рибки бяха заинтересовани продадените от тях рибки по-скоро да умрат и потребителите отново да напазаруват при тях.

Цена за енергоснабдяване при комунизма

Публикувана в Държавен вестник цена за електроенергия през 1979/1980 година: 2,2 стотинки/кВтч дневна тарифа и 1 стотинка/кВтч нощна тарифа. През 1988 година 1kWh електроенергия струваше 1,5 ст./нощна тарифа, 2,5 ст./дневна тарифа. В ГДР 1kWh - 0,08 DDR Mark = 2,66 ст. В Западна Германия (ГФР) през 1988 година 1kWh е струвал 0.26 DM = 13 евро цента. Цена за въглища: При социализма: 1 тон брикети струваше 30 лв. При демокрацията 1 тон брикети струва 300 лв. Сметките за парно отопление през зимния период, в средата на 1980-те бяха около 20 лева на месец за тристаен апартамент, при стайна температура +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата българите регулираха само чрез отваряне на прозорците.

1988 год. един литър бензин струваше 40 ст. - внос от СССР по линия на "СИВ". В СССР през 1988 год. струваше 40 копейки (при средна заплата 153 рубли), а в Западна Европа струваше 1,35 западно-германски марки (внос от американските концерни в арабските страни) или 3,08 лева по конвертируем обменен курс на лева, по онова време. В ГДР 1988 год. един литър руски бензин 92 Oktan (VK 92, „Extra“) струваше 1,65 DDR Mark = 55 ст.

През 1969 г., преди петролните кризи, цената на бензина е:
Нафта за отопление - 2,5 ст.,
Бензин А-66 - 6 стотинки,
Бензин А-72 - 7 стотинки,
Бензин А-76 - 7,5 стотинки,
Бензин АИ-93 - 9,5 стотинки,
Бензин АИ-98 - 10 стотинки.
През 1970-те 1 литър руски бензин в България е струвал по-евтино от 1 литър българска лимонада. След петролната криза 1979 г., цената на бензина е 26 стотинки.

Цена за жилище при комунизма

Стая под наем с хазаи в София в средата на 1980-те струваше 80-110 лева на месец с включени консумативи. Гарсониера струваше 120-140 лева на месец, консумативите отделно. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: Цена на едностаен (панелен) апартамент в София - 9001 лева, двустаен апартамент в София - 14.304 лева, при отпускане на държавен жилищен кредит, с лихва по-малка от инфлацията. Всъщност на тези цени можеха да са закупят апартаменти след дългогодишно чакане в списък на нуждаещи се. Без чакане, жилище при комунизма можеше да се построи от потребителите на стопанска сметка или да се закупи на същата цена, но в щатски долари, които в средата на 1980-те се обменяха на черния пазар 1US$ = 4 лева, т.е. пазарната цена на жилищата при комунизма е била четири пъти по-висока от цената, на която държавата е продавала на гражданите.

Цени на други стоки при комунизма

В средата на 1980-те комплект струни за контрабас струваше 30 лева, при средна заплата 250 лева. По време на протестите на музиканти от БНР през април 2018 г. една от музикантките сподели: "Тъй като аз съм контрабасистка, мога да ви дам пример за цена на струни за контрабас – 400 лева при заплата 680". (Източник: БНР - Творците от музикалните състави на БНР протестираха пред МФ, публикувано на 24.04.18 в 07:45, обновено на 24.04.18 в 11:50. Автори: Мария Костова , Марта Младенова)

Покупателна способност по време на социализма

През 1970 г. при средна заплата при комунизма в България 123,83 лв./за 44 часова работна седмица (източник НСИ) или 0,66 лв./на час, средната цена на бензина е била 0,08 лв. Т.е. с един час работа през 1970 г. в България е могло да се купи 8,3 литра бензин. През 1970 г. при средна заплата в Западна Германия (ГФР) 589,66 евро (Източник: Statista) или 3,39 евро/на час, средната цена на бензина в Германия е била около 0,30 евро. Т.е. с един час работа през 1970 г. в ГФР е могло да се купи 11,3 литра бензин.

С една средна заплата от 252 лева през 1988 год., българинът е можел да купи 840 литра прясно мляко или 2520 банички или да се вози 4200 пъти с градския транспорт. При средна заплата 252 лева и сметки за парно отопление около 20 лева на месец през 1988 год., българинът е харчел 7.94% от заплатата си за парно отопление. През 2018 г. сметките за парно отопление са около 250 лева на месец, което съставлява 7.94% от заплата 3148,61 лева на месец.

За 840 литра прясно мляко през 2018 г. е нужна заплата от 1700 лева/месец, за отопление е нужна заплата от 3148,61 лева, за 2520 банички - 2520 лева заплата, а за 4200 билета за градския транспорт е нужна заплата от 6720 лева на месец, ако искаш да имаш покупателната способност на предците ти от времето на комунизма.

С една средно месечна работна заплата от 274,33 лева през 1989 година, българите са можели да телефонират градски разговор без ограничение по време 13716,5 пъти. За 13716,5 градски телефонни разговори от уличен телефон, през 2018 година на българите им трябват заплати от 13716,5 лева на месец, на само ако телефонния разговор не надвишава 6-7 минути.


Още по темата:

Ценообразуване на храните

Цена на бензин по време на комунизма ⛽

Купонна система при комунизма

Владимир Живков черпел приятелите си с гимнастички от националния

Жизненият стандарт в Източна Европа

Имаше ли проституция по време на комунизма

Индекс на човешкото развитие

Пирамида на потребностите 🔺

Леки коли и жизнен стандарт

Как обраха спестяванията на българите


loading...


Условия за ползване   За рекламодатели

© 2017 - 2019 www.backdoornews.com
Всички права запазени