Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!
Начало Политика Информация за емигранти Здраве Високи технологии Изкуство

Женският оркестър в концентрационния лагер Аушвиц



Kobieca orkiestra w obozie koncentracyjnym Auschwitz Женският оркестър в концентрационния лагер Аушвиц
Auschwitz
Първа програма на германската държавна телевизия ARD съобщи, че на 31.01.2018 г. в германския Бундестаг държа реч една от последните живи свидетели на холокоста - 92 годишната Anita Lasker-Wallfisch (Anita Lasker-Wallfisch im Bundestag. Die Cellistin von Auschwitz. Anita Lasker wird Ende 1943 aus der Haft nach Auschwitz deportiert. Sie entgeht der Massenselektion und damit dem Tod in den Gaskammern - weil sie Cello spielen kann. Stand: 31.01.2018 11:55 Uhr) Anita Lasker-Wallfisch (родена на 17 юли 1925 г. в Бреслау) е немско-британска виолончелистка и е една от последните известни оцелели от девическия оркестър от нацисткия концентрационен лагер в Аушвиц /Mädchenorchester von Auschwitz.

Copyright:www.backdoornews.com


Anita заедно със сестра си Renate опитват със собственоръчно фалшифицирани паспорти да заминат за Франция, където на 5. юни 1943 биват арестувани и изпратени в концентрационен лагер Auschwitz за фалшифициране на документи. Anita получава номер 69388. Веднага след пристигането ѝ в лагера става известно, че Anita Lasker-Wallfisch може да свири на виолончело. В концентрационния лагер ѝ дават инструмент само с три струни и тя започва да свири в оркестъра, в който до този момент има само цигулари и мандолинисти под диригентството на Alma Rosé - племенница на композитора Gustav Mahler.

Музиканти от лагерния оркестър
"Unter den Lagerkommandanten habe es einen regelrechten Wettbewerb gegeben, wer das bessere Orchester habe" - erinnert sich Lasker-Wallfisch. "Между комендантите на лагерите имаше съревнование кой има най-добрия оркестър" - спомня си Anita Lasker-Wallfisch. "Das sei wie eine Lebensversicherung gewesen, selbst für die, die ihr Instrument nicht so gut beherrschten. Die sind dann Notenschreiberinnen geworden." "Да си музикант беше животна застраховка. По-слабите музикантки само преписваха ноти".

"Jeden Morgen sind Tausende von Menschen ausmarschiert in diese verschiedenen Fabriken und wir haben gesessen und haben Märsche gespielt. Und am Abend wieder das Gleiche: Wir sind ans Tor gegangen mit den Stühlen und den Notenständern und haben wieder gespielt. In dem Moment, wie das fertig war, sind wir zurück in unseren Block und haben geprobt. Wir haben den ganzen Tag gespielt." "Всяка сутрин ние свирехме, когато хората отиваха на работа по фабриките, а след това се връщахме в нашето помещение и се упражнявахме. Цял ден само свирехме."

Музикантките от лагерния оркестър "халтурили" и на частно. Anita Lasker-Wallfisch например често свирела на Josef Mengele на ушенце Träumerei от Schumann. На един уикенд, дамският оркестър от концентрационния лагер в Освиенцим изнесъл в града съвместен спектакъл с цирк на лилипутите/Liliputzirkus, в който хипофизни джуджета правели шоу. Това много напомня на харемите в Османската империя, в които султана бивал развличан от жени-музикантки и танцьорки и бивал разсмиван от придворни шутове и джуджета.
Anita Lasker-Wallfisch
Относно оркестрите в концентрационните лагери се разпространяват различни лъжи. Например, че когато с влакове депортирали нови затворници, оркестърът трябвало на входа на лагера да им свири за добре дошли, а също и когато ги изпращали в газовата камера оркестъра пък свирел, за да заглуши писъците на хората. Anita Lasker-Wallfisch отрича да е имало такава практика. Също Fania Fénelon в своята книга отрича оркестъра да е свирел, когато изпращали евреи в газовата камера. „Seit dem Morgengrauen ist Blocksperre. Seit fünf Stunden sind alle Türen im Lager verriegelt, sogar bei uns. Nur die Tür des Musiksaals darf offen bleiben. Können die Menschen aus den Zügen unsere Musik hören? Wahrscheinlich hin und wieder Fetzen einer Melodie, sie schauen manchmal zu uns herüber.“

В действителност бараката, в която оркестъра е репетирал, се е намирала в близост до входа на концентрационния лагер и всички новопостъпили са минавали покрай бараката на оркестъра.

Най-известните диригентки на женския оркестър на концентрационния лагер в Освиенцим са Zofia Czajkowska - полякиня, която се представяла за роднина на Пьотър Илич Чайковски, Alma Rosé - австрийка, племенница на великия композитор Gustav Mahler, Соня Виноградовна - рускиня от нееврейски произход. Alma Rosé умира през 1944 в концентрационния лагер но не в газовата камера, а от инфекциозно заболяване с висока температура. Има слухове, че Alma Rosé е била отровена от ревниви затворнички-надзирателки, така наречените Funktionshäftlinge.

До сега бяха известни само публичните домове в нацистките концентрационни лагери, чиито служителки по този начин са оцелели. Но очевидно в концентрационните лагери е имало не само публични домове, но и оркестри - Häftlingsorchester. И музикантите в концентрационните лагери са оцелели само със свирене от сутрин до вече, докато при прехода от комунизъм към американско присъствие оркестрите ги съкращават и голяма част от музикантите за да оцелеят лепят гипсокартони по строежите. Очевидно музиката се е ценяла при нацистите повече, от колкото при американците на днешно време.

Според Уикипедия, ролята и целта на тези оркестри до ден днешен не са изяснени (или може би не трябва да бъдат изяснени). Дали са служили за развлечение на офицерите от SS или се е целяло замаскиране на истинската същност на концентрационните лагери пред обществото. По мнения на някои оцелели бивши затворници, музиката е помагала на затворниците да превъзмогнат езиковата и културната бариера помежду си и да се сплотят. Но сплотяване между затворниците едва ли е била целта на нацистите.

Оркестри и хорове при военните е имало винаги. И винаги, когато войници под строй се придвижват - пеят песни. Както войници, така и ученици в пионерските лагери при комунизма сутрин под музика разпъваха знамето, отиваха на закуска. Така и в нацистките концентрационни лагери, затворниците под музика са ходели на работа и най-трудолюбивите са получавали купони за посещение на публичния дом в лагера. Но по отношение на войниците никой не търси злонамереност и не поставя въпроса, дали по този начин офицерите искат да унижат войниците, както се дискутира относно концентрационните лагери по време на Втората световна война.

"L'histoire est une suite de mensonges
sur lesquels on est d'accord."

Napoléon Bonaparte

"Историята е набор от лъжи, по които е
било постигнато съгласие."

Наполеон Бонапарт


Още по темата:

Най-старият мъж в света е евреин, преживял концентрационен лагер

В Холокоста са участвали и евреи като извършители
loading...





Условия за ползване   За рекламодатели

© 2017 - 2018 www.backdoornews.com
Всички права запазени